Решение № 13/21.05.2021г. по гр.д. № 176/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК, чл.74 ал.2 вр. с чл.72 ЗС.

Образувано е по постъпила искова молба от С.А.К. ЕГН ***, с адрес: гр.Ч., ул. ... №..., срещу К.С.К. ЕГН: ***, с адрес: с.Б., в която се сочи, че с влязло в сила решение № 58/19.05.2017г. по гр.д.№ 197/2016г. по описа на РС-Чепеларе бил отхвърлен предявения от ищеца срещу ответницата иск с правно основание чл.108 ЗС и по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 176, том 1, рег.№ 1211, дело № 165/2016г. на нотариус Н.Б., К. С. К., с ЕГН: *** била призната за собственик на трети жилищен етаж от сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 80371.242..... по КККР на гр.Чепеларе. Твърди се, че по воденото срещу ответницата дело С.К. е претендирал да бъде прието за установено, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 80371.242.....по КККР на гр.Чепеларе. Макар и неуспешно приключило, счита, че воденото исково производство е индикация, че се е считал за собственик на спорния имот и като такъв е направил и съответни подобрения в същия. Сочи, че подобренията на имота, собственост на ответницата, се изразяват в поставяне на ПВЦ-четири камерна дограма с цвят-Златен дъб и поставяне на изолация и на мазилка върху северната външна страна на самостоятелен обект с идентификатор 80371.242.....по КККР на гр. Чепеларе. Излага, че на ответницата е известно обстоятелството, че именно той е поставил ПВЦ-четири камерна дограма на притежавания от нея имот, както  е известно и обстоятелството, че е платил за извършените на северната външна страна на имота СМР.

Твърди, че направените подобрения в имота на ответницата са платени от него. Сумата, която е разходвал за закупуване и монтиране на ПВЦ-дограмата е в размер на 3 900 лева, а извършените СМР на северната външна страна на самостоятелен обект с идентификатор 80371.242....., изразяващи се в поставяне на изолация и поставяне на мазилка върху нея -1 000 лева. Твърди, че собственицата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 80371.242..... по КККР на гр. Чепеларе му дължи сумата 4 900 лева за извършените подобрения, изразяващи се в монтиране на ПВЦ-дограма и поставяне на изолация и мазилка. Ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 53/03.09.2020г. по ч.гр.д. № 127/2020г. по описа на РС-Чепеларе, която била оспорена от К.. Моли съда да признае за установено спрямо нея, че вземането, за което в негова полза е издадена заповедта за изпълнение съществува.

В допълнителна молба ищецът заявява, че към момента на извършване на подобренията единствено той е владял имота, като в същия е държал свои вещи, което обстоятелство е известно на ответницата, като едва през 2017г. е поискала от него да премахне вещите си от третия жилищен етаж. Сочи, че подобренията са направени едновременно в периода от края на месец октомври до края на месец ноември през 2015г. със знанието и без противопоставянето на ответницата, която не само, че не се е противопоставяла, а и е одобрявала извършването им. Обяснява, че третия жилищен етаж е построен през 2003г. в груб строеж и до 2015г. е бил без дограма. Твърди, че поставянето па дограмата му е струвало 3900 лева. По отношение на поставената изолация и мазилка сочи, че претендира сумата от 1000 лева за поставянето на 30 кв.м изолация и мазилка върху северната външна страна на самостоятелен обект с идентификатор 80371.242..... по КККР на гр. Чепеларе, за което ответницата също не се е противопоставяла, напротив същата е знаела че в тази част сградата е податлива на външни атмосферни влияния предвид местоположението й, тъй като там са предвидени банята и кухнята на жилищния етаж.

От ответницата е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който иска се оспорва изцяло. К.К. твърди, че понастоящем не е собственик на имота, тъй като на 18.12.2018г. е прехвърлила правото си на собственост на К.А.К. срещу насрещното задължение последният да я гледа и издържа, докато е жива с нотариален акт № 18 т.III, дело № 395/2018г. по описа на Служба по вписванията при ЧРС. Сочи, че твърдените подобрения са извършени през 2009г. и това ищецът заявил в друго съдебно производство. Обяснява, че не е била постоянно в имота и не може да потвърди, че именно С.К. е изпълнил твърдените подобрения. Заявява, че е установила извършените вече подобрения, но това е станало към 2009г., като за извършването им никой не е  поискал съгласие, напротив подобренията са извършени въпреки волята й, поради което е заявила пред свидетели своето възмущение от извършените промени в имота. К.К. признава, че между страните е било водено гр.д.№197/2016г. по писа на Районен съд гр.Чепеларе, в хода на което е отхвърлена претенцията за собственост на ищеца, като съдът е признал, че именно тя е придобила собствеността върху имота, за което  бил издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №180 т.1 дело: 174/2016г. по описа на Служба по вписванията при ЧРС. Доколкото именно тя е владяла самостоятелен обект с идентификатор № 80371.242....., счита, че следва да се направи извода, че ищецът не е бил нито добросъвестен, нито недобросъвестен  негов владелец, поради което и не може да претендира сумата от 4900 лв. на основание чл.72 и чл.74 ЗС. Счита, че ищецът не е бил и държател, доколкото не е било налице основание, на което С.К. да осъществява фактическа власт върху него. Твърди, че ищецът заедно с К.К. е използвал без правно основание за определени месеци, преди повече от 5 години, самостоятелен обект с идентификатор № 80371.242.....за складови нужди. Заявява, че твърдените като извършени СМР са извършени по скрит от нея начин, за явно кратък период от време от няколко дни, през които тя е пребивавала в свой имот в с.Б.. Счита, че ако С.К. действително е извършил твърдените подобрения, той ги е извършил въпреки волята; че дори може да се изведе извод за осъществен състав на деяние по см. на чл.323 ал.1 НК. Доколкото ищецът не е бил владелец на имота и не е било налице договорно основание за извършените от него подобрения, в случай че се установи, че действително е извършил подобренията, счита, че отношенията помежду им следва да се уреждат като отношения на водене на чужда работа без пълномощие и по-конкретно по см.чл.61 ал.3 ЗЗД във вр. с чл.59 ЗЗД. Ищецът би имал претенция единствено за по-малката по размер сума измежду действително извършените разходи и сумата, с която се е увеличила стойността на имота. На следващо място, ответницата сочи, че претенцията на С.К. е погасена по давност, и заявява изрично възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност. Намира, че давността е започнала да тече от датата на извършване на разходите за подобренията, което по изявления на самият ищец е станало през 2009г. и е изтекла към 2014г.

Оспорва представената към исковата молба е разписка от 27.11.2015г. Заявява, че удостовереното в нея противоречи на изявленията на самия ищец в исковата му молба по гр.д.№197/2016г. по описа на ЧРС, че дограмата е поставена и изолацията е извършена именно през 2009г. Сочи, че ищецът действително извършил подмяна на дограма през 2015г., но на друг етаж от сградата, а именно на неговия собствен етаж, като ако представената разписка действително е издадена през 2015г., то тя обективира заплащане на дограмата в имота на самият ищец, а не в имота на ответницата. Оспорва датата на издаване на разписка от 27.11.2015г., като твърди, че същата е недостоверна. Оспорва документа, като  неверен, тъй като не отразява вярно фактите или удостоверява факти, които касаят подобреният в друг имот, а не в този на ответницата. Оспорва и размера на сумата, която се твърди да е заплатена от ищеца на "..." ЕООД. При заплащане на цената на дограмата, счита, че търговецът следва да е издал фактура, фискален бон при получаването в брой на сумата или да е налице преводно нареждане за извършеното по банков път плащане на същата, а такива документи към исковата молба не се представят.

Сочи, че липсва посочване как се формира претендираната сума за изолация - каква част от нея е за труд и каква за материали; че липсват и доказателства за заплащане на сумата от 1000 лв. от страна на ищеца. Оспорва и тази претенция, както по основание, така и по размер. Възразява, че изолацията и измазването на ограждаща стена на сградата, представляват полезни разноски извършени за подобряване на обща част на сградата, които разноски могат да се разпределят между всички етажни собственици, при условията на чл.41 ЗС. Счита, че ограждащата стена на Самостоятелен обект с идентификатор № 80371.242....., която всъщност е ограждаща/външна стена на Сграда с идентификатор № 80371.242....., е обща част на сградата повелява чл.38 ал.1 ЗС; че подобренията - изолация и измазване на външна северна стена не представляват подобрения на Самостоятелен обект с идентификатор № 80371.242....., а на обща част на сградата, в която се намира обекта.

Ищецът, редовно призован, не се явява в с.з.. От негово име иска поддържа пълномощникът му адв.С..          

В с.з. ответницата, редовно призована, се явява лично и с пълномощник адв.Д., която от нейно име навежда доводи за отхвърляне на претенцията.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, по предявения иск, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установителният иск по чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК предявен от С.К. е допустим, предвид това, че ответницата е подала възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №53/03.09.2020 г. по ч.гр.д.№127/2020 г. по описа на РС Чепеларе.

Подобрение е налице, когато фактически е била увеличена стойността на имота. Извършеното следва да е трайно прикрепено към имота и тъй като собственикът не може да иска унищожение на подобренията, а владелецът не може да ги премахне, му се дължи обезщетение. Отношенията между собственика на имота и подобрителя почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. Недобросъвестния владелец, направил подобрения със знанието и без противопоставянето на собственика има вземане за увеличената стойност на имота. Той е приравнен на добросъвестен владелец-чл.74 ал.2 ЗС. Размерът на обезщетението е законово определен-чл.72 ал.1 ЗС-увеличената стойност на имота, затова е неотносимо какъв е размерът на действително направените разноски. Увеличената стойност съставлява разликата между стойността на имота, която има към момента на постановяване на решението и стойността, който би имал към същия момент, ако подобренията не са били извършени.

Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №176, том I, рег.№1211, дело №165/29.06.2016 г. на нотариус Н.Б. с район на действие РС Чепеларе, ответницата К.С.К. е призната за собственик на недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор №80371.242..... по кадастралната карта на гр.Чепеларе, одобрена през 2006 г. с площ 97,90 кв.м., представляващ апартамент на трети етаж от сграда, разположена в ПИ с идентификатор №80371.242.... . От нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №193, том II, рег.№2948, дело №378/18.12.2018 г. на нотариус Х.Д. с район на действие РС Чепеларе се установява, че ответницата е прехвърлила на К.А.К. собствеността върху имота срещу задължение за издръжка и гледане.

По въпроса срещу кого следва да се насочи искът за заплащане на стойността на подобренията в чужд имот – срещу лицето, което е било собственик към момента на извършването им или срещу последващия приобретател на имота има формирана практика на ВС и ВКС. Приема се, че по принцип искът следва да бъде насочен срещу лицето, което е било собственик към момента на извършване на подобренията, тъй като именно при него е настъпило обогатяването – решение № 2349 от 29.12.1995 г. по гр. д. № 2926/1994 г. на ВС, IV г.о; решение № 1162 от 18.11.2008 г. по гр. д. № 4998/2007 г. на ВКС, II г.о; решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г. на ВКС, I г.о. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че искът е предявен срещу ненадлежна страна. Към датата на извършване на подобренията собственик на СОС с идентификатор №80371.242..... е била тя.

Видно от представените влязло в сила на 31.07.2018г. решение №58/19.05.2017 г. по гр.д.№197/2016 г. на ЧлРС между ищеца и неговата съпруга свидетелката К.М.К., от една страна, и ответницата, от друга, е водено предходно дело за собственост върху имота, като предявения от С. А. К. и К.М.К. иск срещу К. С. К. с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №80371.242.....по кадастралната карта на гр.Чепеларе, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата на основание приращение- извършено строителство в свой собствен имот и осъждане на ответницата да им предаде владението върху него, е отхвърлен като неоснователен.

От показанията на свидетелите по делото безспорно се установява, че ищецът е направил подобренията в процесния имот, съставляващи поставяне на дограма и изолация и мазилка на северната фасада. Показанията на свидетелите К.К., Е.С. и С.Д. в тази насока са еднопосочни. Този извод не се опровергава и от показанията на свидетеля П.С., който сочи, че не е видял, кой ги е изпълнил. Ответницата не твърди да ги е извършила, нито сочи друг изпълнител.

В заключението по първоначално назначената СТЕ, изготвено от вещото лице инж.Т. се сочи, че въпросното жилище е разположено на трети етаж на жилищната сграда и се състои от коридор, самостоятелна кухня, дневна, две спални и баня с тоалетна. Жилището е завършено на етап „груб строеж“ , без вътрешни мазилки и замазки, с поставена външна дограма - врати и прозорци. Няма вътрешни врати. Поставената дограма е PVC - четирикамерна дограма с цвят „златен дъб“, с двоен стъклопакет. Размерите на дограмата са следните: детска стая - прозорец - три крила - общ размер 160 х 170 см.; спалня - прозорец - две крила с общ размер 120x160 см. и врата с р-р 70x240 см; дневна - врата 70x240 см; прозорец - три крила с р-р 215x160; прозорец - едно крило с р-ри 90x160 см.; кухня - прозорец - две крила с р-ри 140x160; врата с р-ри 70x240; баня - прозорец с р-ри 80x80 см; врата на общия коридор – р-ри 80х200 см. Външната изолация по северна стена на СОС 80371.242..... е на площ 33,23 кв.м. В заключението се сочи, че посочените в исковата молба видове СМР за извършени; сумата, с която се е увеличила стойността на имота е 5133 лв.; стойността на направените подобрения е 5 606,73 лв. към 2015 г. -1395.26лв топлоизолация и 4 211,47лв. дограма. В заключението се сочи, че стойността на жилището без подобренията е 26 517,19лв., а с подобренията 31 650,19лв.

Поради оспорване на това заключение в една част, съдът на осн.чл.201 ГПК назначи повторна СТЕ, по която беше добавен и нов въпрос. В заключението по нея вещото лице инж.Р.К. сочи, че СОС е изпълнен на етап „груб строеж" - без изравнителни замазки, настилки, мазилки, монтирана е входната врата от дървена дограма, РVС дограма на прозорците, без интериорни врати. В заключението се сочи, че пазарната стойност на жилището без подобренията към 2009г. е 24 980 лева, към 2015г. - 26 680 лева; с подобренията към месец април 2021 г. - 31 070 лева. Вещото лице инж.К. заключава, че сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие направените подобрения - поставяне на дограма и изолация с измазване на северна стена, е 4 390 лева. Пазарната стойност на дограмата поставена на две помещения на сутеренния етаж е 997 лв.

Съдът дава вяра на заключението изготвено от вещото лице инж.К., като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните.

Спорни по делото са въпросите какво качество има подобрителя С.К.- дали е владелец на имота, в който е направил подобренията, и кога са извършени те – през 2009 г. или през 2015 г.

От показанията на свидетелката К. се установява, че след построяване на къщата, тя и съпругът й С.К. са се настанили в първия етаж, братът на съпруга й К.К.- на втория, а относно третия е била налице уговорка между ответницата и ищеца, които са майка и син, че третия етаж ще бъде за синовете на последния. Видно от мотивите на решението по предходното дело, правото на собственост върху отделни жилища в жилищната сграда за С.К., К.К. и К.С.К.  е възникнало въз  основа на договори, с които от ОНС е отстъпено право на строеж на С.К., К.К. и баща им А.К.. От  гласните доказателства събрани по делото става ясно, че С.К. е установил владение върху процесния етаж с поставяне на дограма и изолация на северната фасада, т.е. преди ответницата, която е негова майка да прехвърли собствеността върху етажа на неговите синове, както е обещала. С предприетите от него действия по изпълнение на тези СМР, той е манифестирал намерение за своене на имота.

От показанията на свидетелката К.К. се установява, че подобренията в имота на ответницата са направени от ищеца през 2015 г., че през 2017 г. К.С.К. е отстранила С.К. от него, като е поставила катинар на външната врата на жилището и подала жалба в полицията срещу сина си, поради което в присъствие на служители на РУ Чепеларе С.К. изнесъл своите вещи от него. Съдът кредитира показанията на свидетелката К.М.К., въпреки че тя е съпруга на ищеца. При извършената преценка по реда на чл.172 ГПК съдът съобрази, че те кореспондират с тези на свидетелката С.. Следва да се има предвид също, че другите свидетели по делото, които не са от тесния семеен кръг на ищеца и ответницата,  свидетеля Д. и С., дават кратки показания лишени от детайлност.  Съдът не кредитира показанията на свидетеля С., че подобренията са изпълнени през 2009 г., тъй като показанията му са вътрешно противоречиви- от една  страна той си спомня годината на извършването им, но не и кой ги е извършил; освен това съдът намира този свидетел заинтересован от изхода на делото, доколкото очевидно е бил обект на проверки по инициатива на ищеца и съпругата му, видно от справката от РУ-Чепеларе. Свидетелят С.Д. не си спомня кога са направени подобренията, тъй като живее в с.З. и няма непрекъснати наблюдения върху имота.

Съдът кредитира показанията на свидетелката К., въпреки че по делото за собственост върху имота, тя и ищецът са твърдели, че подобренията са направени през 2009 г. Видно от решението по делото, техните твърдения не са кредитирани и затова искът им е отхвърлен. Законът не обвързва съда да приеме за доказано признанието на неизгоден факт от страна по делото, а го овластява да преценява признанието (било то съдебно или извънсъдебно) с оглед на всички обстоятелства по делото-чл.175 ГПК. Показанията на свидетелката К. се подкрепят от тези на свидетелката С., които съдът кредитира изцяло, въпреки че  свидетелка е леля на ищеца и сестра на съпруга на ответницата, с която освен това е във влошени взаимоотношения. Показанията на тези две свидетелки са еднопосочни относно годината на извършване на подобренията от С.К., поради което съдът ги кредитира изцяло. От тях става ясно, че дограмата е поставена от фирма от гр.Гоце Делчев, а изолацията от двама майстори баща и син от с.Върбина през 2015 г. По арг. от чл.164 ал.1 т.3 ГПК е  допустимо доказване сключване на договори за стойност до 5000лв.

Този извод не се разколебава и от успешното оспорване на датата на разписката от 25.11.2015 г., удостоверяваща заплащане от ищеца на „...“ ЕООД на сумата 3900 лв. за дограма. В този смисъл алтернативно заявеното в отговора на исковата молба възражение, че тя удостоверява поставяне на дограма на помещения в приземния етаж не следва да бъде обсъждано.

По повод възражението на К.С.К. за погасяване на вземането за подобрения на ищеца по давност, съдът съобрази, че релевантна в случая е 5-годишната погасителна давност. Тя започва да тече от момента на изискуемост на вземането, а това е момента на отстраняване на владелеца от имота от страна на собственика. В този смисъл решение № 609 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 451/2009 г., I г. о., ГК, в което е прието, че вземането на владелеца, извършил подобрения в чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението. В случая съдът намира, че това се е случило  през 2017 г., както твърди свидетелката К. или най-рано през 2016 г., доколкото тя и С.К. са предявили ревандикационен иск през ноември 2016 г., видно от копието на исковата молба въз основа на която е било образувано гр.д.№197/2016 г. на ЧлРС. Следователно предвид това, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 02.09.2020 г., петгодишната погасителна давност не е изтекла в периода 2016г.-2020 г.

Искът следва да бъде уважен за сумата 4 390 лева-стойност, с която се е увеличила пазарната цена на жилището, вследствие на изпълнените през 2015 г. подобрения-топлоизолация и мазилка на северната фасада и поставяне на дограма от ищеца в качеството му на недобросъвестен владелец, със знанието и без противопоставянето на ответницата, която е собственик на имота. За горницата от 4 390 лева до претендираните 4900лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Съдът кредитира заключението по СТЕ изготвено от вещото лице инж.К..

С исковата молба не се претендира стойността, с която се е увеличила пазарната цена на жилището, а сумата разходвана за подобренията. Няма колебание в практиката на ВКС обаче, че ищецът е длъжен да изложи в исковата молба само фактите, от които черпи своето право, а съдът дава правната квалификация на иска. При предявен иск за присъждане на стойността на подобрения в чужд имот съдът квалифицира иска, т.е. той преценява дали се касае за иск по чл.72, ал.1, чл.74, ал.1, чл. 74, ал.2 ЗС; чл. 61, ал.1 ЗЗД или чл.59, ал.1 ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 96 от 12.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 332/2010 г., II г. о., ГК решение № 148 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2008 г., III г. о., както и посоченото от жалбоподателите решение № 108 от 08.07.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, I ГО. Съдът е този, който определя според заявеното в исковата молба дали ищецът е извършил подобренията в качеството на добросъвестен или недобросъвестен владелец, държател, наследник или съсобственик.

По разноските: ищецът е направил следните разноски 98 лв. ДТ за образуване на делото, 570 лв. адвокатско възнаграждение, 320 лв. депозит за СТЕ.

Ответницата е направила следните разноски: 600 лв. адвокатско възнаграждение и 200лв. депозит за СТЕ. Разноските за снабдяване с доказателства-заверен препис на решение в размер 13лв. не следва да се вземат предвид.

Във връзка с направените възражения за прекомерност на адвокатско възнаграждение и от двете страни, съдът съобрази, че то следва да се изчисли по реда на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът го определя в размер на 573лв., от което следва, че не е налице прекомерност на възнаграждението заплатено от ищеца, но че заплатеното от ответницата следва да се редуцира от 600лв. на 573лв., поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.

Предвид частичното отхвърляне на иска, страните си дължат следните разноски: Ищецът следва да заплати на ответницата разноски в размер на 122 лв., а тя на него- разноски в размер на 885лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С. А. К. ЕГН *** с адрес: гр.Ч., ул. ... №..., срещу К.С.К. ЕГН: ***, с адрес: с.Б., иск по чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК, че ответницата дължи на ищеца част от сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 53/03.09.2020 г. по ч.гр.д.№127/2020 г. по описа на РС Чепеларе, а именно 4 390 лева, ведно със законната лихва от 02.09.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща сумата с която е увеличена стойността на  собствения на ответницата СОС 80371.242.....по кадастралната карта на гр.Чепеларе, одобрена през 2006 г. вследствие на  направени от ищеца подобрения в него- топлоизолация и мазилка на северната фасада и поставяне на дограма, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 4 390 лева до 4900лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА С. А. К. да заплати на К.С.К. разноски по делото в размер 122лв.

ОСЪЖДА К.С.К. да заплати на С. А. К. разноски по делото в размер 885лв.

ОСЪЖДА К.С.К. да заплати на С. А. К. разноски по заповедното производство в размер на 344 лв.

Решението подлежи на обжалване в 2-седм.срок от връчването му с въззивна жалба пред СмОС.